Кратък преглед

"Побратимяването събира на едно място търсенето на две общности по начин, който им позволява, водени от европейска перспектива, да разрешават проблемите си, като развиват помежду си все по-тесни приятелски връзки.".

Това е дефиницията за побратимяването, дадена преди много години от Дж. Барет, един от основателите на Съвета на Европейските общини и региони (СЕОР) след Втората световна война. По този начин той определя основните ценности, залегнали в идеята за побратимяване: приятелство, сътрудничество и взаимно опознаване на народите на Европа.

Идеите за европейското единство и идентичност са в основата на побратимяването. Хилядите градове и общини, които гордо демонстрират своите връзки на побратимяване с други градове и общини от Европа са може би най-красноречивият пример за европейско сътрудничество.

Побратимяването е също така доста гъвкав и удобен инструмент за създаване на сътрудничество – може да се прилага между малки и големи градове, между села и общини... Обект на побратимяването могат да бъдат широк кръг от въпроси, в неговото създаване и развитие могат да бъдат въвлечени много и различни “действащи лица” от две или повече побратимени общности.

Доброто партньорство между тях може да донесе много ползи за групи, общности или за цялата община. Като обединяват гражданите от различни краища на Европа, побратимяването им дава възможност да споделят проблеми, да обменят идеи и да разберат различните гледни точки по теми и въпроси от общ интерес.

Този процес дава възможност на младите хора да опознаят своите връстници от различни страни и така да изградят доверие помежду си. Той позволява на всеки един от нас да разбере по-добре какво представлява Европа и нейното място в днешния свят и дори къде ще ни отведе бъдещето.

Има много примери за добри практики на побратимяването в различни сфери – изкуство и култура, младежи, гражданско участие, устойчиво развитие, общински публични услуги, местно икономическо развитие, социално включване, солидарност и т. н.

Смисълът на побратимяването е в дългосрочното сътрудничество между партньорите, а не в съвместна работа в рамките само на един конкретен проект. Затова то трябва да е в състояние да “надживее” промените в управлението на общината, както и отделни проблеми, с които се сблъскват някои от партньорите. Побратимяването означава взаимна подкрепа, когато някои от тях има нужда от това – напр. при големи наводнения. За да се гарантира всичко това, е необходимо върху побратимяването да се работи постоянно, да се ревизират условията на договора между партньорите, за да отговарят те на променящата се ситуация и така то да остане актуално и динамично.

Не по-малко важно е това "двойно обвързване" да бъде успешно както за местните власти, така и за гражданите. С две думи – не може да има побратимяване без активно гражданско участие! Защото "двойнствената" природа на побратимяването често изисква в комитетите по побратимяване да бъдат включени в еднаква степен представители на местните власти и на гражданите.